Имало едно време едно момиченце
в ранните си години то трябвало да се научи
да расте живеейки във война, която то наричало дом
никога не знаело къде да се обърне за подслон от бурята.
Нарани ме за да видиш болката по лицето на майка ми
всеки път юмрукът на баща ми я поставяше на място
слушайки крясъците, можех само да плача в стаята си,
надявайки се да свърши по-бързо.
Синините избледняват татко, но болката си остава същата
и аз все още помня как ме караше да се страхувам толкова много
майка ми е силната, заради цялата любов, която ни даде
всяка сутрин , когато се събудя се връщам към онзи ден
и съм добре.
Често се чудя, защо носех цялата тази вина,
когато ти си този, който ми помогна да бутна стените, които бях постройла
сенки минават вечер под прага на вратата
ехо от наранено дете, крещящо "Моля те, стига вече"
Тате, не разбираш ли вредата, която си нанесъл ?
За теб е просто спомен, но аз все още го изживявам.
Не е толкова лесно да забравя всички белези, които остави по врата й
когато аз бях захвърлена върху студените стъпала
и всеки ден се страхувах да се прибера у дома, от страх какво мога да видя
Синините избледняват татко, но болката си остава същата
и аз все още помня как ме караше да се страхувам толкова много
майка ми е силната, заради цялата любов, която ни даде
всяка сутрин , когато се събудя се връщам към онзи ден
и съм добре.