Хрътките на зимата
Пада Mercury
ставам от леглото си
събирайки мислите си изцяло
Трябва да държа главата си
струва ми се, че ми се върти главата
и като че ли съм прикован здраво
хрътките на зимата
вият заедно със вятъра.
Разхождам се през ден
палтото ми се вее високо до ушите.
Търся приятеля си -
длъжен съм да изсуша сълзите си
струва ми се, че си тръгна твърде скоро
Аз съм тъмен като декември
аз съм студен като човекът на луната.
(Рефрен:)
Аз виждам все още лицето й
красива е като ден,
лесно е да си я спомниш
да си я спомням по този начин.
Всичко което чувам, е звукът
самотен на зимните кучета,
които се спускат и ме следват.
Не мога да запаля огъня
по начина, по който тя може.
Прекарвам дните си
в търсене на сухи дърва.
Затворете прозорците,
запънете входната врата-
все още не мога да повярвам,
че тя няма никога повече да бъде тук...
(Рефрен)
Сезона за утехата
Сезона за скръбта ми,
Където и да е отишла тя
Я уверено, ще я последвам.
Тя е осиявала моя ден,
тя стопляше и най-хладните ми нощи.
Зимните кучета
ме следват надолу...
Аз виждам все още лицето й
красива е като ден,
лесно е да си я спомниш
да си я спомням по този начин.
Всичко което чувам, е звукът
самотен на зимните кучета,
които се спускат и ме следват.