Времето пада от ръцете ми на земята, от там на дървения балкон
Часовниците тиктакат без позволение, винаги към едно после
Снимките са пожълтели без слънце, чувствата се променят
Приятелите се разпръсват в четирите посоки, по своите пътища
И ти, аз, срещу вятърните мелници... съзнателно, като едни изчезващи воини
Ние се носихме към морето като реки, може би по най - красивия начин...
Хвърчилото излита от моя речник, то е птица, която няма да се върне
Не случили се дреболии, само една мечта