Малко преди изгрев, малко преди изгрев
и преди да се покаже слънцето,
на вратата ми почука, на вратата ми почука
отдавна изгубен приятел.
Къде беше, приятелю, къде беше, приятелю?
Годините вече отминаха.
Вратата, която ти отворих, вратата, която ти отворих,
отвори в мен хиляда рани.
Всяка твоя бръчка - мъка, всяка твоя бръчка - мъка,
всеки твой поглед - болка.
А в косата ти бяла, а в косата ти бяла -
на раздялата годините.