Torna a casa [Bulgarian translation]

Разхождам се из града и вятърът свисти силно

Оставих всичко зад себе си, слънцето е на хоризонта

Виждам къщите в далечината затворили са си вратите

Но за щастие имам ръката ѝ и зачервените ѝ бузи

Тя ме вдигна от земята, покрита с бодили

Ухапан от хиляди змии, неподвижен до върха на пръстите си

Не бе послушала онези копелета и техните брътвежи

С един поглед ме убеди да си събера нещата и да замина

И това е едно пътешествие, на което никой досега не е поемал

Алиса и нейните чудеса, Лудия шапкар

Ще вървим по пътя и никога няма да се уморя

Докато времето не донесе белота в косите ти

Имам останал един лист хартия в ръката и половин цигара

Оставаме още малко така, няма защо да се бърза

Има и една фраза, написана в главата ми, но не съм я още казал

Защото животът без теб не може да бъде перфектен

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чакам

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото ме е страх, че ще изчезна

И небето бавно, бавно тук става прозрачно

Слънцето осветява дяволиите хорски

Една солена сълза измива бузата ми, докато

Тя с ръка сладко милва ми лицето

С кръв по ръцете ще изкача всеки връх

Искам да пристигна там, където човешкото око не може

За да се науча да простя на всичката си вина

Защото дори и ангелите понякога се страхуват от смъртта

Имам останал един лист хартия в ръката и половин цигара

Да избягаме далеч от тези, които твърде жадуват за отмъщение

От тази спряла се земя, защото вече усещам я тясна

Вчера бях тих, защото днес ще бъда бурята

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чакам

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече...

Преди тебе бях един луд, сега нека ти разкажа

Имах едно намачкано яке и разрези по китките

Днес се чувствам благословен и не намирам какво да добавя

Този град ще се оглежда за нас, когато пристигнем

Бях между това да съм жертвата и да бъда съдника

Бях една тръпка, донасяща светлината в тъмнината

И ще те освободя от тези вериги, ярки и сияйни

И нека се съмнявам дали били са смъртта, или прераждания

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чакам

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чезна

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща

Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото ме е страх, че ще изчезна