Doy la vida [Bulgarian translation]

Къде е мечтата, която ми подари!?

Къде е морето, което обеща?!

Изгаря ме ледът на ръцете ти.

Повлече ме към най-голямата мъка.

Ти ме омърси и ме съкруши.

И все още те приютявам до себе си.

Погледни ме и ми кажи поне веднъж

какво чустваш, когато докосваш кожата ми?!

Кажи на забравата,

че тази агония е напразна.

Защото давам живота си в твоите прегрътки.

Защото те откривам, когато няма изход.

Защото се затварям в твоите устни,

макар и раната ми да кърви обилно.

И не е виновна рутината,

че тази любов гасне лесно.

А може би не се научих да те милвам?!

Какво трябва да сторя да се върна?!

Не мога да те обичам повече.

Само те обичам повече.

Толкова чиста е душата ми, че не мога

да си позволя да обичам заради други целувки,

които умират всяка сутрин.

И се преобразяват в спомени

за отдавна мъртвите лунни нощи,

които не погребах под твоята възглавница.

Погледни ме и ми кажи поне веднъж завинаги

какво чустваш, когато ме докосваш?!

Кажи на забравата,

че тази агония е напразна.

Защото давам живота си в обятията ти.

Защото те срещам, когато всичко е безнадеждно.

Защото се изгубвам между устните ти,

дори и раната ми да кърви колкото цяло море.

Понеже не рутината е виновна,

че тази любов постоянно гасне.

А може би не се научих да те милвам?!

Какво трябва да сторя да се върна?!

Не мога да те обичам повече.

Само те обичам повече.

И не е виновна рутината,

че тази любов така лесно угасва.

Че може би не успях да те погаля...

Какво да направя, за да върна всичко назад?!

Не мога да те обичам повече.

Само те обичам повече.