Un ramito de violetas [Bulgarian translation]

Беше щастлива в брака си,

макар че съпругът ѝ бе същински демон,

с леко зъл характер,

тя се оплакваше, че никога не е нежен.

От повече от три години,

получаваше писма от непознат,

писма, изпълнени с поезия,

които ѝ върнаха радостта.

Кой ти пишеше стиховете?

Кажи ми, момиче, кой беше?

Кой ти изпращаше цветя всяка пролет?

Кой на всеки девети ноември,

винаги без картичка,

ти изпращаше букет теменужки.

Понякога мечтаеше и си представяше,

Какъв е онзи, който толкова я цени,

сигурно е мъж с бяла коса,

широка усмивка и нежност в ръцете.

Кой ли е този, който страда мълчаливо?

Кой може да е нейната тайна любов?

незнаейки нищо, поглежда съпруга си,

и после замлъква.

Кой ти пишеше стиховете?

Кажи ми, момиче, кой беше?

Кой ти изпращаше цветя всяка пролет?

Кой на всеки девети ноември,

винаги без картичка,

ти изпращаше букет теменужки.

И всяка вечер като се връща съпругът,

изморен от работа я поглежда скришом,

не казва нищо, защото знае всичко,

някакси тя е щастлива,

защото той е този, който ѝ пише стиховете,

той е любовникът, тайната ѝ любов,

а тя не знае нищо, поглежда съпруга си,

и после замлъква.

Кой ти пишеше стиховете?

Кажи ми, момиче, кой беше?

Кой ти изпращаше цветя всяка пролет?

Кой на всеки девети ноември,

както винаги без подател,

ти изпращаше букет теменужки.