Изчезна вечерното твое лице,
но твоята вечер не чезне.
Аз виждам копнеещи светли ръце –
крилата на песен вечерна.
Вечерната песен на наш'та любов
копнее небе неизгряло.
Зад тъмен прозорец от порив и зов
просветва лице закопняло.
(×2):
Не питам за слънце, за радостен ден,
не търся звезда утешима.
Небе незалязващо има във мен
и пее там птица незрима.
Дали ме докосна, дали е била
за миг любовта тази вечер?
Аз виждам копнеещи светли крила –
ръцете на радост далечна.
Вечерната песен на наш'та любов
лети като птица вечерна,
но вече разбирам след порив и зов,
че вечната вечер не чезне.
(×4):
Не питам за слънце, за радостен ден,
не търся звезда утешима.
Небе незалязващо има във мен
и пее там птица незрима.