The Poet and the Pendulum [Bulgarian translation]

[Част 1: Белите земи на Емпатика]

Краят...

Композиторът е мъртъв.

Острието падна върху него.

Отведе го към белите земи на емпатика, на невинността...

Емпатика...

Невинност...

[Част 2: Дом]

Мечтателят и виното,

поет без рима,

овдовял писател разкъсван от Адски вериги.

Един последен перфектен куплет...

Все същата стара песен...

О, Боже, как мразя това, в което се превърнах

Заведи ме у дома!

Махни се, избягай, отлети...

Отведи ме до скривалището на мечтателя.

Не мога да плача, защото рамото плаче повече,

не мога да умра, аз курва за този студен свят.

Прости ми,

но имам само две лица.

Едно за света,

едно за Господ,

спаси ме!

Не мога да плача, защото рамото плаче повече,

не мога да умра, аз курва за този студен свят.

Моят дом беше там и тогава, тези райски поляни,

дни, пълни с приключение,

всеки от тях с усмивка.

Моля, без повече думи,

мисли от отрязана глава.

Без повече хвалби,

кажи ми когато сърцето ми се поправи.

Заведи ме у дома!

Махни се, избягай, отлети...

Отведи ме до скривалището на мечтателя.

Не мога да плача, защото рамото плаче повече,

не мога да умра, аз курва за този студен свят.

Прости ми,

но имам само две лица.

Едно за света,

едно за Господ,

спаси ме!

Не мога да плача, защото рамото плаче повече,

не мога да умра, аз курва за този студен свят.

[Част 3: Пасифика]

Блести, моя околност с тюркоазен водопад,

с красавица под него,

вечно свободната.

Завий ме под синината,

под болката,

под дъжда.

Целувка за лека нощ за дете във времето,

люлеещото се острие - моята приспивна песен.

На брега стояхме и се надявахме,

под същата бледа луна,

чиято направляваща светлина ви избра,

избра ви всичките.

"Страх ме е, толкова ме е страх.

Изнасилват ме отново, и отново, и отново...

Знам че ще умра сама,

но обичана.

Живееш достатъчно дълго, за да чуеш звука от оръдия,

достатъчно дълго да се намираш крещящ всяка вечер,

живееш достатъчно дълго, за да видиш как приятелите ти те предават.

От години съм завързана за този олтар.

Сега само имам три минути.

Просто искам прилива да ме хване пръв и да ми даде

смърт, за която винаги съм копняла."

[Част 4: Тъмна пиеса за разпятието]

Втория крадец отдясно на Христа,

разрязан на половина - детеубийство

светът ще ликува днес

докато враните пируват с гниещия поет.

Всички трябва да погребват своите си

няма глутница да погребе коравосърдечния.

Сега си е у дома в Ада, пада му се,

убит от звънеца, звънящ за прощаването с него.

Осъмна се над олтара му,

останки от тъмната пиеса за разпятието,

изигравана от приятелите му без срам,

те плюха на гроба му, като идваха.

Махни се, избягай, отлети...

Отведи ме до скривалището на мечтателя.

Не мога да плача, защото рамото плаче повече,

не мога да умра, аз курва за този студен свят.

Прости ми,

но имам само две лица.

Едно за света,

едно за Господ,

спаси ме!

Не мога да плача, защото рамото плаче повече,

не мога да умра, аз курва за този студен свят.

"Днес, в лето Господне 2005-то,

Туомас беше освободен от грижите на света

той спираше да плаче на края на всеки красив ден.

Музиката, която пишеше твърде дълго беше без тишина.

Той беше намерен гол и мъртъв,

с усмивка на лицето си, молив и 1000 страници изтрит текст."

Спаси ме!

[Част 5: Майка и баща]

Успокой се, сине,

У дома си.

О кога стана така студен?

Острието ще продължава да се спуска,

всичко което ти трябва е да усетиш любовта ми.

Търси красота, намери своя бряг,

опитай се да ги спасиш всичките, не кърви повече.

Имаш такива океани в теб,

накрая, винаги ще те обичам.

Началото.