Сложно нещо е любовта [Složno nešto e lyubovta]

В малък тавански апартамент

стая под наем бе взел студент.

Беше наблизо, почти до нас,

всяка сутрин срещах го аз.

Тайно бях влюбен в същото момиче,

само аз знаех колко я обичам.

Как да ѝ кажа? Срещах я, въздишах;

сложно нещо е любовта.

Той ме покани в едно кафе,

плахо мълчахме минута-две.

„Обичам те“ – каза и аз разбрах:

отдавна влюбена бях.

Още съм влюбен в същото момиче,

тя вече знае колко я обичам.

Още копнея, страдам и въздишам;

сложно нещо е любовта.

Колко любов нежно ни докосва!

Колко любов има край нас!

Колко любов в миг ни омагьосва!

Търсиш я ти, търся я аз.

Колко любов – нека сме в нейната власт!

Ние сме в нейната власт!

В малък тавански апартамент

стая под наем бе взел студент.

Беше наблизо, почти до нас,

всяка сутрин срещах го аз.

Тайно бях влюбен в същото момиче,

само аз знаех колко я обичам.

Как да ѝ кажа? Срещах я, въздишах;

сложно нещо е любовта.

Рок, рок, рок! (×5)

Той ме покани в едно кафе,

плахо мълчахме минута-две.

„Обичам те“ – каза и аз разбрах:

отдавна влюбена бях.

Още съм влюбен в същото момиче,

тя вече знае колко я обичам.

Още копнея, страдам и въздишам;

сложно нещо е любовта.

Колко любов нежно ни докосва!

Колко любов има край нас!

Колко любов в миг ни омагьосва!

Търсиш я ти, търся я аз.

Колко любов – нека сме в нейната власт!

Ние сме в нейната власт!

Колко любов нежно ни докосва!

Колко любов има край нас!

Колко любов в миг ни омагьосва!

Търсиш я ти, търся я аз.

Колко любов – нека сме в нейната власт!