Позови меня тихо по имени [Pozovy menya po imeni] [Bulgarian translation]

Призови ме ти тихо по име и

с изворна вода напои ме ти,

как ще трепне сърцето безбрежното

мълчаливото, тихото, нежното.

Тук тъмите безсънни се спускат пак

и закрива прозорците черен мрак.

И невидима става градината…

Аз очаквам зова на Родината.

Чакам аз сега в края на деня.

Твоят зов с тъга, о, печал моя,

чакам аз сега.

Зная, срещата наша ще стане факт

и проточи се тази раздяла пак.

Тънък месец се крие зад стрехите,

не тъгувам и даже не плача, не!

Меден звън или ехо далечно бе,

но разминах се с теб неусетно, ех!

И от врявата, дето я вдигнахме,

ний изгубихме пътя, не стигнахме…

Чакам аз сега в края на деня.

Твоят зов с тъга, о, печал моя,

чакам аз сега.

Призови ме пак тихо по име и

с изворна вода напои ме ти.

Да се върна е мойто желание,

ще изпълня това обещание!