Ma folie [Bulgarian translation]

Опитвам се да не се отдавам на лудостта си,

както и да направя мислите си колкото се може по- весели.

Да не унивам, да не се обезкуражавам, тъй като си казвам,

че моите мечти си остават мои,

че иначе тази луда част от мен би победила в битката.

Отварям очи в леглото си,

усещам тялото си - как стъпалата ми се търкат едно в друго.

Първият ми досег с утринта е в моето единение,

в онзи образ под вълнените завивки.

Спокойна,

чувам как тялото ми си поема глътки въздух.

Чувствам се доволна - край на кошмарите!

Но отново разумът ми

включва на автоматик-

това кмалко дяволче започва да тиктака пак.

Опитвам се да се отдавам на лудостта си,

змая, че мислите ми формират живота ми,

Докусирайки цялата ми същност върху желанията ми.

И че онези мои мечти са близки до лудост,

и че онази луда част от мен ще победи в битката.

Отварям очи в живота

и виждам собствените си стъпки - отпечатъците им един до друг.

Ще избера ли да си взема от онзи хубав захаросан банан,

или вместо това ще предпочета онзи несочния, сухия и уморения?

Поемам си глътка въздух.

Днес имам две алтернативи -

да се заситя с красиви истории или просто да се оплаквам, взирайки се в себе си.

Усещам аромата на хрупкавите хлебчета на желанията ми под възглавницата.

Ще си ги поднеса ли още сега

и щезадвижа ли цялата магия?

Да оставим дъждът да отмине!

Нека оставим скуката да се разсее,

нека оставим виковете да заглъхнат -

защото и такива неща ни сервира животът понякога.

Опитах се да се приема в собствената си лудост.

Да приема, че и тя е част от моята същност.

За да не се осъждам твърде строго, да не драматизирам излишно, защото си казвам:

под картата на лудостта се крие изкуството.

Просто трябва да намеря правилния тон, с който да извлека музика от нея.