Le long de la route [Bulgarian translation]

Не направихме опит

Да се съберем поне за кратко

Преди времето да отнеме

Нашите желания и мечти.

Видения и спорове

От горчивото минало

Изковаха нашите брони

И нашите сърца се запечатаха в тях.

Оставени сами в своя ъгъл

Нашите оживели демони

Се изгубиха в нашите силуети,

Безцветни и сиви.

Можехме да изберем

Опрощението, да опитаме

Да начертаем различно бъдеще

Вместо да искаме да забравим.

Припев:

Нека се държим за ръце

По дългият път.

Нека изберем нашата съдба

Без повече съмнения.

Аз вярвам и е само

Въпрос на изслушване

И да разперим нашите малки ръце

На всяка цена.

Не направихме опит

Да говорим за нас.

Гордостта ни обзе,

Неспособни да коленичим.

Чрез нашите прозрачни очи,

Изричащи лъжи през зъби,

Не може да се отрече,

Сякаш телата ни са без дрехи.

Припев:

Нека се държим за ръце

По дългия път.

Да си живеем живота,

Да се оставим на течението.

Но думите са само думи,

А и това не е най-важното.

Ние им придаваме собствено значение,

Което се променя, в зависимост от човека.

Глупаво е, колко глупави можем да бъдем

Да се крием сами от себе си.

Глупаво е, колко глупави можем да бъдем,

А останалото е отражение на това, което опитваме да скрием.

Ако нашите начертани схеми

Не ни парализират,

Това би било начало на нашите мечти,

Опитващи да се сбъднат.

Припев:

Нека се държим за ръце

По дългия път.

Да си живеем живота,

Да се оставим на течението.

Ако нашите начертани схеми

Не ни парализират,

Това би било начало на нашите мечти,

Опитващи да се сбъднат.

Глупаво е, колко глупави можем да бъдем

Да се крием сами от себе си.

Глупаво е, колко глупави можем да бъдем,

А останалото е отражение на това, което опитваме да скрием.