Ти
още караш сърцето ми да препуска, щом те срещна,
и тази среща никога не приключва…
Ти
винаги ме объркваш, щом ме погледнеш,
и този поглед никога не приключва…
Какво толкова те различава от другите хора,
че да ме кара да загубвам ума си,
че да не разбирам повече нищо?
Питам се дали не си
моята друга луна,
другата ми половина…
Ти
изскачаш пред очите ми, щом заспя,
и именно затова никога не спя…
Ти
нахлуваш право в сърцето ми всеки миг
и този миг никога не приключва…
Какво толкова те различава от другите хора,
че да ме кара да загубвам ума си,
че да не разбирам повече нищо?
Питам се дали не си
моята скрита луна,
другата ми половина…