Градините на любовта [Gradinite na lyubovta] lyrics

Градините на любовта мълчат,

Но зная аз: Под небосвода сепнат,

Че стъпките на скъпи дни вървят,

И вятърът все твойто име шепне.

В градините на любовта сега

Минава бавно ласкавият призрак,

Опъва своя лък и в миг с тъга

Сияйната ми радост той пронизва.

Нима е призрак любовта?

Не вярвам, ах, не вярвам,

Макар, че вече есента,

Мъглите си стоварва.

Вървя смутен, непримирен,

И вярвам, ах, как вярвам,

Че близък ден върви пред мен

И моят път прокарва,

Че близък ден върви пред мен

И моят път прокарва.

В градините на любовта вали,

В градините вълшебни слиза есен,

Прозвъннаха нечакани стрели

Дълбоко в мен и мойта тиха песен.

Градините на любовта блестят,

Зелено свети бор като надежда,

Помахва и мълви, че има път,

И този път към радостта извежда.

Нима е призрак любовта?

Не вярвам, ах, не вярвам,

Макар, че вече есента,

Мъглите си стоварва.

Вървя смутен, непримирен,

И вярвам, ах, как вярвам,

Че близък ден върви пред мен

И моят път прокарва,

Че близък ден върви пред мен

И моят път прокарва.