Престани да си измисляш –
имаш нужда, кажи го смело,
но не искам да стана
играчка за сърцето.
Оставѝ я любовта –
дори тя знае как да ме нарани.
Може да останеш.
Думите, които изричаме,
съвсем ни объркват.
Не запалвай светлините –
всичко изглежда тъй ясно.
Лицето ти е леко посърнало,
но за мен е все тъй същото.
И се озърташ да пушиш –
нервен си като мен
и не знаеш какво да кажеш –
и аз също като теб.
Но ето че си измисляш оправдание,
неловкостта ни сварва неподготвени
и в тишината, която ни поглъща,
се чува как гласът ти плаче.
И те обичам, аз те обичам,
аз те обичам истински!
И те обичам, аз те обичам
все така отчаяно.
И те обичам, аз те обичам,
аз те обичам истински!
И се озърташ да пушиш –
нервен си като мен
и не знаеш какво да кажеш –
и аз също като теб.
Но ето че си измисляш оправдание,
неловкостта ни сварва неподготвени
и се заблуждавам, че се преструваш,
когато плачеш в тишината.
(×2):
И те обичам, аз те обичам,
аз те обичам истински!
И те обичам, аз те обичам
все така отчаяно.
И те обичам, аз те обичам,
аз те обичам истински!