Вятър ли, спомен ли мина край мен,
или у мене остана…
Много отдавна бях светло пленен.
Тя се наричаше Анна.
Много отдавна бях светло пленен.
Тя се наричаше Анна.
Много отдавна то се случи…
Чистото име остана.
Срещна ли нейде зелени очи,
те ми говорят за Анна.
Срещна ли нейде зелени очи,
те ми говорят за Анна.
Обичах я. Обичах я със първа любов.
Древна, древна сякаш камбана.
Толкова, толкова време, толкова време камбанния зов
вечно ме води при Анна.
Срещна ли някъде друга жена
с руси коси като пяна,
чезне разбитата в миг тишина
и ме посреща пак Анна.
Чезне разбитата в миг тишина
и ме посреща пак Анна.
Спомен ли, вятър ли мина край мен?
Чудо ли някакво стана?
Аз продължавам да бъда пленен
и съм свободен при Анна!
Аз продължавам да бъда пленен
и съм свободен при Анна!
Обичах я. Обичах я със първа любов.
Древна, древна сякаш камбана.
Толкова, толкова време, толкова време камбанния зов
вечно ме води при Анна…
При Анна… при Анна…
Обичах я. Обичах я със първа любов.