Вершина [Vershina] [Bulgarian translation]

Тука нямате равнина, тука климатът е чужд -

Идват лавини една след друга,

И тук зад свлачището ръмжи свачище.

И може да се върнеш, пропаста да заобиколиш,

Но ние избираме трудния път,

Опасен, като военна диря. (х2)

Който тука не е бил, който не е рискувал,

Той сам себе си не e изпитал,

Даже и от низкото звездите от небето да е хванал.

Долу няма да видиш, както и да се разтягаш,

За целия твой щастлив живот

Десета от тези красоти и чудеса. (х2)

Не алени рози и траурна лента,

И неприличащ на монумент

Този камък, който покой на тебе е подарил.

Като Вечния огън, изкри през деня

Върхът от изумруден лед,

Който ти така и не си покорил. (х2)

И нека говорят, да, нека говорят...

Но не, никой не умира напразно!

Така е по-добре отколкото от водка или от простуда!

Други ще дойдат, със сменен комфорт

На риск и несравним труд, -

Ще минат твоят не преминат маршрут. (х2)

Отвесни стени... но не отлагай!

Ти тук на късмета си не се уповавай:

В планините ненадеждни са и камък и лед, и скала

Надяваме се само на крепкостта на ръката,

На ръката на приятеля и вбитита кука

И молим се, за да не ни подведе обезопасението

Ние режем стъпки... Ни стъпка назад!

И от напрежението колената треперят,

И сърцето е готово да побегне от гърдите към върха.

Целия свят в ръцете ти! Ти си щастлив и ням

И само малко завиждаш на тях,

Другите, у които върха е все още пред тях. (х2)