Ша-ла-ла-ла...
Тя е луда. Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Луда. Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Утрото й, както обикновено е в 22 часа.
Скача в лубутените и успява да се гримира.
И със затворени очи се усмихва.
Тя живее, сякаш всяка вечер е петък.
С една усмивка разбива сърца.
Но тя просто обича да заспива и да танцува сама.
И със затворени очи се усмихва.
Всички я гледат и това й харесва.
Тя е луда. Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Толкова луда! Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Ша-ла-ла-ла... Ша-ла-ла-ла..
Толкова луда! Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Опушен грим и нов Rolex на ръката й.
Бяга от проблемите си на високи токчета.
И със затворени очи се усмихва.
Тя живее, сякаш всяка вечер е петък.
Приятелките й се затичват към дансинга, но тя,
просто обича да заспива и да танцува сама.
И със затворени очи се усмихва.
Всички я гледат и това й харесва.
Тя е луда. Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Толкова луда! Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Ша-ла-ла-ла... Ша-ла-ла-ла..
Толкова луда! Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Тя е луда. Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.
Толкова луда! Но е моя.
Танцува да сутринта. Пее ша-ла-ла-ла-ла.