Mys dobrých nadějí [Bulgarian translation]

И ето, пак си спомням

за една отминала любов.

Миг я проклинам,

настроението ми е под нулата.

Тя бе като лавина –

красива и неблагодарна;

сега изглежда евтина,

а аз съм безполезна.

Това ще да е бил друг свят,

лицето ми беше друго –

трябва да си го е измислил

някой луд разказвач.

Така не се разделя –

предпочитам да се надявам,

че не приключва с това;

че някъде по-дълбоко

противно на мислите ми

под техните прибои

и аз там някъде имам

своя нос на добрите надежди. (×3)

Всичко се промени.

Тъй, и какво от това?

Щом нещо е приключило,

нещо трябва да се случи.

Че слънцето залязва –

с това всеки е свикнал.

Когато любовта увяхва,

всеки трябва да изкрещи на мига.

Ти бе лекомислен

за един празничен миг,

а мен ме бе обзел странен страх

в слънчевите лъчи.

Сега вече сме истински,

а не само въображаеми

неблагодарни влюбени.

Онези дни ми липсват,

а аз не ти липсвам.

Като пръстен с камея

в себе си намирам

носа на добрите надежди. (×3)

Това е просто търсене;

свят на нови възможности,

на нови срещи,

на нови нежности,

на нови разочарования,

които ми предстоят

от влюбвания.

Мечтите ще доразкажат

на бъдещата ми любов –

за нея и именно на нея

искам да намеря в себе си

носа на добрите надежди. (×3)