Стоиш долу.
Спокойна, мрачна, несънуваща.
Далеч отвъд моите кошмари и самота.
Мразя се
за това, че дишам без теб.
Не искам повече да страдам за теб.
Скърбя за теб.
Не скърбя за теб.
Нищо, което истинската обич да не може да поправи.
И въпреки че може би съм изгубила своя път,
всички пътища водят право към теб.
Копнея да бъда като теб.
Да легна в земята студена като теб.
Ореол.
Заслепяваща стена между нас.
Разтопи се и ни остави сами отново.
Това бръмчене, витаещо някъде там, отвън.
Вярвам, че обичта ни може да ни преведе и през смъртта.
Копнея да бъда като теб.
Да легна в земята студена като теб.
Там вътре има място и за двете и аз не скърбя за теб.
Аз идвам за теб.
Не си сама.
Без значение какво са ти казали, ти не си сама.
Аз ще бъда до теб във вечността.
Копнея да бъда като теб, сестрице.
Да легна в студената земя, както стори ти.
Там вътре има място и за двете и аз не скърбя за теб.
И докато си лежим в тихо блаженство,
знам, че ти ме помниш.
Копнея да бъда като теб.
Да легна в земята студена като теб.
Там вътре има място и за двете и аз не скърбя за теб.
Идвам за теб.