Lea Ivanova - Шу-шу [Šu-šu]

Щом падне вечер по целия свят,

безбройни двойки из парка седят

и нещо тихо и тайно шептят

смутени: шу-шу-шу, шу-шу-шу,

шушу-мушу-шушу, странен шум.

Седиме двама във нощния час,

зелени клонки се спускат над нас

и всички листи си шепнат на глас

потайно: шу-шу-шу, шу-шу-шу,

шушу-мушу-шушу, нежен шум.

Със теб сме двама, но ти си смутен;

със теб сме двама, но ти си студен

и ти не шепнеш, не шепнеш на мен

две думи: шу-шу-шу, шу-шу-шу,

шушу-мушу-шушу, чуден шум.

Нима не знаеш, нима не разбра,

че край си има във всяка игра?

Какво ми казваш? Не чувам;

а-ха! Това е шу-шу-шу, шу-шу-шу,

шушу-мушу-шушу, обичам те.

(×2):

Шу-шу-шу, шу-шу-шу,

шушу-мушу-шушу, обичам те.