Какво те тормози, скъпа? Защо обръщаш гръб на такъв мъж?
Не ти харесва как върви?
-Какво?
Или понякога крещи?
-О, не.
Има шантави квадратни стъпала.
-Ей!
И уж измива се добре, но доста май понамирисва.
Но е сладък и чувствителен и даже веселяк.
-Така е, но…
При него вечно е пълна каша.
Прави странни неща.
Играе глупави сцени.
Говори с елени.
Няма друг такъв в природата.
-Не става въпрос за мен.
При него вечно е пълна каша,
но точно затова много лесно ще се справи
щом го срещне любовта.
- Може ли да престанем да говорим за мен? Имаме си истински голям проблем да решим.
- Бас хващам.
Обясни ми, скъпа.
Дали е мъничко страхлив?
И не съвсем разговорлив?
И само ходи из горите като луд.
-Не искам да знам това.
Може би не му отива да е с тази руса грива.
И нима се мисли той а хубавец прочут?
При него вечно е пълна каша
и даже има бълхи.
- Не е вярно.
На шут се прави за да се понрави.
Запретни ръкави и го прегърни!
При него вечно е пълна каша.
Това си е проблем.
Но бързо ще подредим нещата,
щом със теб го съберем.
-Стига, стига, спрете! Тя е сгодена за друг човек. Престанете!
При нея също е пълна каша.
Но не е беда.
Годеж нетраен с годеник незнаен.
Не виждаме да носи пръстен тя.
При нея също е пълна каша.
Направо шест за пет.
Годеникът ѝ разкарай ти
и нещата са наред!
С добро можем да постигнем надежда и мечта.
Но може само любовта да прави чудеса.
Хората понякога се случва да сгрешат.
Със силата на любовта(х2)
могат да летят.
Започват да летят.
Всеки е понякога пълна каша.
Знаем добре това.
Татко, сестричка, батко.
С любов и грижа помагаме си във беда.
Всеки е понякога пълна каша и пита се „Защо?“.
Но всички каши се оправят и тотално се забравят със
лю-лю-лю-лю-лю-лю-лю-лю-лю-лю-лю-бов.
Лю…
-Уважаема Анна, взимаш ли Кристоф за свой тролски съпруг?
-Чакай, какво?
-Ще ви оженим.
…бов!