Dopo la tempesta [Bulgarian translation]

Какво ли знаеш ти

за полъха на топлия вятър, за който копнея,

за черно-белите облаци, в които се рея,

за онази самотна чайка, кацнала на своята скала?

И какво ли знаеш

за онези сини небеса, които така и не видя?

Оттогава всеки път, щом остана сама,

съм като самотно платно насред морето…

Опитвам се да кажа „не!“,

захвърляйки всички лоши спомени –

всички зашлевени плесници

и всички счупени чаши.

И кълна се, не ще го сторя пак,

защото не си само ти на този свят,

но след бурята настъпва тишина

и за теб съм отново жадна.

Ти нямаш сърце –

раняваш ме, когато си поискаш.

ако видя следите по кожата ти

от приключения с други жени,

ще поема по нов път,

а може би и с някого до мен –

с някой мъж от толкова много хора,

който да ме накара да се почувствам свободна.

И кълна се, не ще го сторя пак,

защото не си само ти на този свят,

но все още те очаквам да се върнеш при мен,

броейки всеки изминал ден.

Ти нямаш сърце –

раняваш ме, когато си поискаш.

Нямам вече сили,

чакам те цял живот

и все още те очаквам

тук, в моя дом.

Ти нямаш сърце;

раняваш ме, когато си пожелаеш.

Сега попадам в поредната каша,

понеже тялото ми копнее за теб.

Опитвам се да кажа „не!“,

захвърляйки всички лоши спомени –

всички зашлевени плесници

и всички счупени чаши.

И кълна се, не ще го сторя пак,

защото не си само ти на този свят,

но след бурята настъпва тишина

и за теб съм отново жадна.

Сега ще поема по нов път,

а може би и с някого до мен –

с някой мъж от толкова много хора,

който да ме накара да се почувствам свободна.

И кълна се, не ще го сторя пак,

защото не си само ти на този свят,

но все още те очаквам да се върнеш при мен,

броейки всеки изминал ден…

И все още те очаквам да се върнеш при мен,

броейки всеки изминал ден…