Hijo de la Luna [Bulgarian translation]

Глупав е този, който не разбира това:

Легендата разказва

За млада циганка,

Която се молела на луната

До ранни зори.

Плачейки тя молела

Да дойде денят, в който

Тя ще се омъжи за циганин.

„Ти ще имаш твоя мъж,

С мургава кожа.” –

Рекла пълната луна

От небето –

„Но в замяна искам

Първото дете,

Което ще родиш от него,

Защото тази, която жертва детето си,

За да не бъде сама,

Едва ли би го обичала много.”

Припев:

Луна, ти искаш да бъдеш майка,

Но не можеш да откриеш любовта,

Която може да те направи жена.

Кажи ми, сребърна луна,

Какво смяташ да правиш

С това дете от плът и кръв?

Дете на Луната

От баща с канелена кожа роди се дете,

Бяло като гърба на хермелин,

Със сиви очи,

Вместо с цвят на маслина –

Дете-албинос от Луната.

„Проклет да е видът ти!

Това не е син на циганин

И аз няма да търпя това!”

Припев:

Циганинът, вярвайки, че е опозорен,

Отишъл при жена си с нож в ръка.

„От кого е детето?

Ти си ми изневерила!”

И я пробол смъртоносно.

После отишъл на хълма

С детето в ръце

И там го оставил.

Припев:

И в нощите, когато луната е пълна,

Това е защото детето е в настроение.

А ако детето заплаче,

Луната започва да се смалява,

За да се превърне в негова люлка.

А ако детето заплаче,

Луната започва да се смалява,

За да се превърне в негова люлка.