Нощем [Noštem] lyrics

Пред нас лежат забравени треви.

Зад нас мълчат тревоги оглушали.

И недоверие не ни гневи.

Доверието вече сме раздали.

Сега е август. Нощ. И зли води

със ожаднели клони не говорят.

Адажио от падащи звезди

едва-едва дочуваме от горе.

Събудени от жълтата луна,

и птиците дори не се преместват.

Потънал в тишина и във петна

светът е станал просто невеществен.

Подир залезли сенки и слънца

тук всичко ни изглежда нереално.

Домът, брегът и нашите лица

неуловимо мракът е откраднал.

Но недоверие не ни гнети.

Доверието вече сме раздали.

Ще се стопим навярно – аз и ти –

в такова черно крехко огледало.