Животът ни събира, животът ни разделя [Životǎt ni sǎbira, životǎt ni razdelya]

Аз искам с теб да бъда цяла вечност.

Не нощ едничка, не единствен ден.

Но не любовен – хладен, безсърдечен

светът от мене вечно те краде.

Безброй неща ме грабват все от тебе,

но ти не се сърди – знай, в света

мигът, изпълнен с обич, е вълшебен

и по-безкраен и от вечността.

Животът ни събира,

животът ни разделя,

препуснал без да спира

през делници, недели,

през срещи и разлъки,

през мъдрости и грешки,

и носи смях и мъка

в съдбите ни човешки.

Стопли света със своята сърдечност

и зрънце ти му дай от любовта –

така ще продължава цяла вечност

мигът, във който с теб сме на света.

(×2):

Животът ни събира,

животът ни разделя,

препуснал без да спира

през делници, недели,

през срещи и разлъки,

през мъдрости и грешки,

и носи смях и мъка

в съдбите ни човешки.