March songs - Хубава си, моя горо [Hubava si moia goro]

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее.

Твоите дъбове и буки,

твоите шуми гъсти,

и цветята, и водите,

агнетата тлъсти, и божурът, и тревите

и твойта прохлада,

всичко, казвам,

понякога като куршум пада

на сърцето ми, което е всякога готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта

старостта изпраща,

и под снега, и под студа

живот се захваща.

А комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

да те заборави.