Жената на военния [Ženata na voenniya] lyrics

Ти спомняш ли си тази топла вечер

с тополите и княжевския път,

когато на завоя спря и рече:

„Мечтая за семеен кът“?

Сега нощта е като теменуга,

а въздуха ухае на липи.

В леглата са щастливите съпруги,

но ти стоиш – защо не спиш?

Дали защото някоя ти каза

с тревога плаха и загрижен тон,

че твоя дом ще бъде вечно празен,

докато аз съм с форма и пагон?

Понякога се върна прашен, кален,

целуна те с изпръхнала уста,

въздъхнеш и косата ми погалиш,

но кратко трае радостта.

Отново нейде трябва да замина,

отново служба и неизвестен път

и пак застива твоята усмивка,

а твойте мигли мокри пак блестят.

Аз зная, че така е много трудно –

на работа, от работа – в дома,

и вместо с мене често ти се случва

да сядаш ти на масата сама.

Но все пак ако някой ти предложи

да промениш живота си за миг,

аз знам, ще отговориш: „Не! Не може“,

защото ти самата си войник.

Ти спомняш ли си тази топла вечер

с тополите и княжевския път,

когато на завоя спря и рече:

„Мечтая си за тих семеен кът“?