Emil Dimitrov - Трева [Treva]

Живея просто. Като дъх.

Помни това!

Не съм скала, не съм и връх,

а съм трева.

Живея просто. Като дъх.

Не съм скала, не съм и връх, (×2)

а съм трева.

Над мене зимни ветрове

току фучат.

И под дълбоки снегове

стоя. Мълча. (×4)

Напролет пак – безшумен гръм –

ще се явя,

желано-страстна – като сън

и синева.

Безшумен гръм –

ще се явя,

желано-страстна – като сън (×2)

и синева.

По мене влюбени жени

ще завървят.

Ще виждат в мен зелен и син,

и тих светът.

Ще виждат в мен зелен и син,

и тих светът.

Рекат ли да ме окосят –

уж за сено –

ти вярвай, аз ще пораста.

Дано. Дано!

Ти вярвай, аз ще пораста. (×3)

Дано. Дано!

Ти вярвай, аз ще пораста.