Echoes [Bulgarian translation]

Над главите ни албатросът виси неподвижно във въздуха

И дълбоко под бурните вълни

в лабиринтите от коралови пещери

ехото на едно далечно време

идва, промъквайки се през пясъка

и всичко е зелено и под водата

И никой не ни извика на земята

и никой не знае къде или защо

Нещо бърка и нещо се опитва

Започва да се катери към светлината

Странници вървят по улицата

случайно два погледа се срещат

И аз съм теб и това, което виждам, съм аз

и дали да те хвана за ръка

и да те изведа през земята

да ми помогнеш да разбера колкото добре мога

И никой не ни казва да продължим

и никой не ни кара да гледаме надолу

и никой не говори и не се опитва

и никой не лети около слънцето

Безоблачно всеки ден

падаш върху очите ми, които се събуждат

предизвиквайки ме и приканвайки ме да се надигна

И през прозореца на стената

идват възседнали слънчеви крила

милиони ярки посланици на утрото

И никой не ми пее приспивни песни

и никой не ме кара да си затворя очите

Затова отварям широко прозорците

и те викам през небето