Като сняг те покрих,
цветята в теб потрепераха
едно по едно.
От безсънието ти личи –
вероятности една по една
са изпълнили твоята глава.
Ти винаги внимаваше много,
а аз си налагах забрани.
Пред нас се издигат прегради,
но тази вода никога няма да спре.
Животът пълноценно течеше
като непресъхващ извор,
невярващите в очакване стояха.
Надеждите си в заем даде,
в джоба ти една не остана,
приятелите ти не те разбраха.
Ти винаги внимаваше много,
а аз си налагах забрани.
Пред нас се издигат прегради,
но тази вода никога няма да спре.
Като нар бе скрита хубостта ти,
богатството в душата ти огромно,
на хората се струваше невероятно.
Дълго мълча, нищо не каза,
а после избяга, назад не погледна,
хората изненада.
Ти винаги внимаваше много,
а аз си налагах забрани.
Пред нас се издигат прегради,
но тази вода никога няма да спре.