'39 [Bulgarian translation]

В година '39-та

Доброволците се събраха тук

В дните, в които земите бяха малко,

От тук корабът изплува в синята, слънчева утрин.

Най-прекрасната гледка някога.

И денят последва нощта

И разказвачите казват

Че смелите души вътре

За много самотни дни

Плували в млечните морета

[Без да поглеждат назад, без страх и сълзи]

[Не чуваш ли моят глас]

Въпреки че си на много години от мен

[Не ме ли чуваш как те викам]

Напиши буквите си в пясъка

За деня, в които ще докосна твоята ръка

В земята, която нашите внуци познаваха.

В година '39-та

Един кораб дойде от нищото

Доброволците се прибраха този ден

И донесоха добри новини

За един новороден свят

Но нещо тежеше в техните сърца.

Сега земята е стара и посивяла

Любов моя, ние ще си тръгнем

Но това не може да е истина.

О, колко години са минали,

А аз остарях само с година

Очите на майка ти от твоите очи плачат за мен.

[Не чуваш ли моят глас]

Въпреки че си на много години от мен

[Не ме ли чуваш как те викам]

Напиши буквите си в пясъка

За деня, в които ще докосна твоята ръка

В земята, която нашите внуци познаваха.

[Не чуваш ли моят глас]

Въпреки че си на много години от мен

[Не ме ли чуваш как те викам]

Всичките букви в пясъка

Не мога да ме излекуват като твоята ръка

А животът е пред мен, горкия аз.