You Never Know [Bulgarian translation]

Защо в дните, които се опитвам да се усмихвам широко

Нощта е най-тъмна?

Продължава да се натъжавам

Думите, които всички толкова лесно казват

Ще ги чуеш скоро

Чух достатъчно, слушала съм достатъчно

За нещата, които не съм

Дори и целият свят да се променя

Чувства се сякаш аз съм си същата

Пътят, по който вървях,

и за който мечтаех

Точно както тогава

Точно както тогава

Когато танцувах всеки ден

Чувствам се сякаш съм заседнала на същото място

Но ти никога няма да знаеш докато не се поставиш на мое място

Ти никога няма да знаеш колко затегнати са връзките ми

Защото всеки вижда това, което му се иска да види

По-лесно е да ме съдиш, от колкото да повярваш

Старите мисли, които потисках в себе си

Понякога се завръщат и ме измъчват

Колкото повече го правят, толкова повече ще блестя, скъпи

Знай, че няма да ме застигнат

Неделя вечер

Погълната съм от леглото си

Мъчно ми е да разбера

Чудейки се дали трябва изобщо да се преструвам

Ден, в който дори и аз не познавам себе си

Страхувам се, че ще се намеря

търсейки одобрението на другите

Колкото по-светла става светлината,

толкова по-голяма става сянката

Ако е твърде ярко и заслепяващо,

бих ли могла да погледна назад?

Дори и целият свят да се променя

Чувства се сякаш аз съм си същата

Пътят, по който вървях,

и за който мечтаех

Точно както тогава

Точно както тогава

Когато танцувах всеки ден

Чувствам се сякаш съм заседнала на същото място

Но ти никога няма да знаеш докато не се поставиш на мое място

Ти никога няма да знаеш колко затегнати са връзките ми

Защото всеки вижда това, което му се иска да види

По-лесно е да ме съдиш, от колкото да повярваш

Старите мисли, които потисках в себе си

Понякога се завръщат и ме измъчват

Колкото повече го правят, толкова повече ще блестя, скъпи

Знай, че няма да ме застигнат

Няма да избледнееш, знам това

Не мога да летя, гледайки към земята

От другата страна на облаците

Слънцето все още блести ярко

Картината, която рисувах

дори и разрушените места

За да се смея, първо трябва да изтрия всичко

Спомням си, за това ще съм добре

За да накарам цветята да цъфтят в синята ми стая

Винаги ще чакам

Но ти никога няма да знаеш докато не се поставиш на мое място

Ти никога няма да знаеш колко затегнати са връзките ми

Защото всеки вижда това, което му се иска да види

По-лесно е да ме съдиш, от колкото да повярваш

Старите мисли, които потисках в себе си

Понякога се завръщат и ме измъчват

Колкото повече го правят, толкова повече ще блестя, скъпи

Знай, че няма да ме застигнат