The Way We Were [Bulgarian translation]

Спомени,

като затънтените кътчета на моето съзнание.

Размити като акварели спомени,

за това какви бяхме.

Разпръснати снимки

на усмивките, които оставихме зад нас.

Усмивки, които си раздавахме един на друг,

заради това какви бяхме.

Може ли да бъде всичко толкова просто както тогава

или времето е пренаписало всеки ред.

Ако имахме шанса да направим всичко отново...

Кажи ми - Щяхме ли? Бихме ли могли?

Спомени,

могат да са толкова красиви и все пак...

Това което е твърде болезнено за да запомним,

ние просто избираме да забравим.

Така че смехът е

това, което ще помним.

Винаги когато си припомняме

какви бяхме.