Идва вълната да ме помете,
а приливът ням ме отвежда.
Пясък поглъща, без думи зове
гласа ми удавен в гърмежа
Но аз не ще
рухна и заплача,
опитат ли те
да ме спрат или посекат
Не ще заглъхна
Не ще ме държат те тиха
Не ще треперя щом опитат
Знам, че няма да бъда безмълвна
Ще дишам,
дори да ме задушават
Нека спрат да ме подценяват,
'щото няма да бъда безмълвна
В камък гравиран вековен закон
некога никой не скърши
"Стой си на място - ни звук, нито стон",
но тази история свърши!
Не ще рухна и заплача,
опитат ли те
да ме спрат или посекат
Не ще заглъхна
Не ще ме държат те тиха
Не ще треперя, щом опитат
Знам, че няма да бъда безмълвна
Безмълвна
Да бъде буря!
Нищо не би ме спряло!
Повече не бих мълчала!
Знам, че няма да бъда безмълвна
Заключете ме в кафез
Не се предавам без поне
със тези счупени криле
да изгоря в това небе
И мойто ехо казва: "Не!
Не ще съм тиха"
Няма да треперя, щом опитат
Знам, че няма да бъда безмълвна
Ще дишам,
дори да ме задушават
Нека спрат да ме подценяват,
'щото няма да бъда безмълвна
Знам, че няма да бъда безмълвна
Безмълвна...