Port coton [Bulgarian translation]

Не зная какво правиш в момента.

И какво може да се направи, за да замени отсъствието ти.

И каквото и да е то, то все още стои в сянка зад нас.

И има ли нужда да казваме как някои от нещата отново ще се върнат при нас?

И има ли нужда да сме сами на тази земя? А и - дори не само на нея...

Дали на ожаднелите трябва да се дава вода, аз не зная.

А и нима само жаждата остана от нас?

Ти ми говориш разни неща, но аз не гледам към теб.

Защото аз никога не виждам морето, само удавниците.

Какво правиш, за да забравиш понякога?

Да забравиш понякогато?...

И дъждовните облаци се завръщат отново в гласовете ни,

и отново няма песен, която да не ми напомня за теб.

В този празен свят не може да се живее,

по- добре да танцуваме върху масите.

По масите на Коприненото пристанище,

където ще се срещнем отново.

Където ще се срещнем отново...

И не зная какво да направя,

за да запълня празнината, която остави.

И каквото и да е то, то все още стои в сянка зад нас.

И все пак - идва към нас, право срещу фаровете

и враждебно срещу живота без фалш.

И притига на коприненото пристанище, където ще се срещнем отново.

В този празен свят не може да се живее,

по- добре да танцуваме върху масите.

По масите на Коприненото пристанище,

където ще се срещнем отново.

Където ще се срещнем отново...