Pencerenden [Bulgarian translation]

Гледаш от прозореца ти, душата ти е дълбоко обгорена,

пречистени са една по една мъките от очите ти,

правиш го като спящ, в сънищата се гмуркаш,

лицето ти се обезцветява като самата есен,

викайки и крещейки, сърцето ти се отвързва от теб,

като че ли е принудително щастието ти, щастието ти...

Ще изгрее ли отново слънцето? Ще свърши ли тази дълга нощ?

Ще разцъфнат ли отново цветята? Ще се върне ли онази топла радост?

Ще премине ли този твой безкраен дъжд? Ще се усмихне ли отчаяното ти лице?

Хвърли всичко на вятъра, едната надежда стига, за да поемеш дъх.

Гледаш от прозореца ти, по следите на изчезналите и заминалите,

с неостаряващите спомени, овехтяваш и спираш сърцето си,

остави го да изчезне този свят, остави го бавно да се унищожи,

на вратата ти звъни щастието ти, щастието ти...

Ще изгрее ли отново слънцето? Ще свърши ли тази дълга нощ?

Ще разцъфнат ли отново цветята? Ще се върне ли онази топла радост?

Ще премине ли този твой безкраен дъжд? Ще се усмихне ли отчаяното ти лице?

Хвърли всичко на вятъра, едната надежда стига, за да поемеш дъх.

Ще изгрее ли отново слънцето? Ще свърши ли тази дълга нощ?

Ще разцъфнат ли отново цветята? Ще се върне ли онази топла радост?

Ще премине ли този твой безкраен дъжд? Ще се усмихне ли отчаяното ти лице?

Хвърли всичко на вятъра, едната надежда стига, за да поемеш дъх.

(Една надежда стига) за да поемеш дъх.

Една надежда стига.