Mi tierra [Bulgarian translation]

От моята хубава земя

От моята свята земя

Чувам този вик на барабаните

И на тимпаните, когато се веселят

И тази песен*, която пее един брат,

Който от своята земя живее далече

И споменът го кара да ридае

Една песен, която не спира да настройва

Поради болката от неговите вопли

И се чува неговото страдание

(Припев)

Земята те наранява

Земята ти дава

Изсред душата, когато те няма

Земята те издига от корена и пръстта

Земята въздиша, ако вече не те вижда

Земята, където си се родил не

Може да я забравиш,

Защото има корените ти, които там си оставил

(Припев)

Не спират гласовете, меланхолията

И всяка нощ заедно с луната

Не спира гуахирото** да настройва музиката

И всяка улица, която води към моето селце

Има един стон, има едно оплакване

Има носталгия като неговия глас

И тази песен, която не спира да се настройва

Тече в кръвта и не спира да се връща

С още по-голяма сила към сърцето

(Припев)

Тя стене

(Моята земя!)

Тя се оплаква

(Моята земя!)

Никога не я забравям

(Моята земя!)

Нося я в чувствата ми, със сигурност!

Чувам този вик

(Моята земя!)

Живее споменът

(Моята земя!)

Тече в кръвта ми

(Моята земя!)

Нося я вътре, разбира се

(Моята земя!)

Пея за моята красива и свята земя

(Моята земя!)

Страдам тази болка, която е в душата ти

(Моята земя!)

Макар и да съм далече, чувствам я

(Моята земя!)

И един ден ще се завърна, знам

Не спират гласовете, меланхолията

И всяка нощ заедно с луната

Не спира гуахирото** да настройва музиката

И всяка улица, която води към моето селце

Има един стон, има едно оплакване

Има носталгия като неговия глас

И тази песен, която не спира да се настройва

Тече в кръвта и не спира да се връща

С още по-голяма сила към сърцето

(Припев)