Допусни, че
допусна, че с теб ще се чувствам добре,
и сметна, че ти,
ти си мъжът, когото съм търсила.
Допусни, че забравя коя съм аз
и жената вътре в мен победи.
Ти владееш изкуството да не ми причиняваш болка
и така
само едно съмнение би било достатъчно,
за да ти кажа накрая „да“ –
като куче,
което се нуждае от милувки –
нищо повече,
нищо повече,
нищо повече.
Е, добре, искам те,
искам те,
събличам се –
ако искаш.
Ето, отстъпвам
и мигът настъпва;
усещам,
че можеш.
Е, добре, искам те,
искам те,
не искам
друг освен теб.
Можеш да ме обичаш,
докосваш,
използваш,
захвърлиш
и ти,
и ти.
Изглежда, че
преди гърдите ти, ти се целиш в сърцето,
и така се чувствам
по-сигурна заедно с теб.
Изглежда, че е това – било то вярно или не –
което най-много желае една жена.
След онова, през което преминах,
не искам друго освен някого,
който, ако сгреша,
все ще ми прости;
някого, който да ми помогне да започна отново –
нищо повече,
нищо повече,
нищо повече.
Е, добре, искам те,
искам те,
събличам се –
ако искаш.
Ето, отстъпвам
и мигът настъпва;
усещам,
че можеш.
Е, добре, искам те,
искам те,
не искам
друг освен теб.
Можеш да ме обичаш,
докосваш,
използваш,
захвърлиш
и ти,
и ти.
И ти,
и ти.