Давай за... [Davay za] [Bulgarian translation]

Война и на и най-на-на

Сиви облаци закриват небето,

нервите са опънати като струни на китара,

дъждът барабани от утрото до вечерта

времето е застинало, все едно е вечност.

Ние настъпваме от всички посоки

танкове, пехота, артилерийски огън...

Убиват ни, но оживяваме

и отново се впускаме в атака

Давай за живота, давай братко, до края

Давай за тези, които бяха с нас тогава

Давай за живота, да е проклета войната

Да си спомним за онези, които тогава бяха с нас

Небе от оловни облаци над нас,

стелят се ниско студени мъгли,

Иска ни се да вярвам, че всичко е свършило.

Де да беше оцелял раненият ми другар...

Дръж се, братко, не умирай така,

ще живееш дълго и щастливо,

ще танцуваме на сватбата ти,

ще подхвърляш децата си до небето.

Давай за живота, държи се братко до края,

Давай за тези, които те чакат у дома,

Давай за живота, да е проклета войната,

Давай за тези, които те чакат у дома

Давай за тях, давай за нас

И за Сибир и за Кавказ

за светлините на далечни градове

И за приятелите и любовта

Давай за вас, давай за нас

И за десантчиците и за Спецназ

за бойните ордени,

давай да пием!

В стар албум намерих снимки

Дядо е бил командир на Червената Армия

снимал се е за да помни Берлин, 45'а.

Вдъхват ми спомени за отминалия век,

мирис на неокосена трева,

стоновете на разкопана от бомбардировки земя,

два износени войнишки ботуша,

износени от разранени крака, от разранени ходила...

Давай за живота

Давай за тях

Давай за живота

Давай да си спомним, тези, които бяха с нас!