Caruso [Bulgarian translation]

Тук, където блести морето

И брулят ветрове

На стара веранда на залива Соренто

Един мъж прегръща момиче,

след като е плакала

После си прочиства гласа и продължава своята песен:

"Обичам те ужасно моного, знаеш,

Наистина толкова много...

Превъща се във верига,

която разтапя кръвта във вените, разбираш ли..."

Видя светлините насред морето

Замисли се за нощите там в Америка

Но там бяха само лампите на моряците

И бялата диря зад кърмата.

Той почувства болка от музиката

И се изправи от пианото

Но когато видя луната да се появява зад облака

Смъртта също стана по сладка

Загледа се в очите на момичето

Онези очи, зелени като морето

Тогава изведнъж се търкулна сълза

И той повярва, че се дави

"Обичам те ужасно моного, знаеш,

Наистина толкова много...

Превъща се във верига,

която разтапя кръвта във вените, разбираш ли..."

Силата на операта,

Където всяка драма е фалш

И с малко грим и мимика

можеш да станеш някои друг.

Но двете очи, които те гледат,

толкова близки и истински,

Те карат да забравиш думите,

Объркват мислите ти.

И всичко изведнъж се смалява,

също и онези нощи в Америка,

Обръщаш се и виждаш живота си

През онази отмита бяла следа .

И да, това което си отива е живота

Но той вече не мисли толкова за това

Напротив, вече се почувства щастлив

И продължи песента си:

"Обичам те ужасно моного, знаеш,

Наистина толкова много...

Превъща се във верига,

която разтапя кръвта във вените, разбираш ли..."

"Обичам те ужасно моного, знаеш,

Наистина толкова много...

Превъща се във верига,

която разтапя кръвта във вените, разбираш ли..."