Brynhilds Lied [Bulgarian translation]

Просънила се Брюнхилда и се огледала: „Кой държи острия меч, който мойте окови сряза?“ „Зигурд, Зигмундов син, наричай ме.“ „Кажи, Зигурд, кой ти показа пътя сред дим и огън?“ „Показаха ми го две птиченца в зелената гора: хубава е Брюнхилда, пълна с копнеж чака те тя.“ Нежно се срещнал той красивата девойка и Асла, Зигурдовата дъщеря, бе зачената. Дванайсет пръстена ѝ сложил той в скута, „тeя ще бъдат връзката на любовта ни.“ Това бил Зигурд, Зигмундовия син. Седем месеца прекарал той в стаята на девицата. Брюнхилда продумала: „Пак ще се подмладиш, животът ти ще превърши, ще вземеш Гудрун, в мен повече наслада не ще намериш.“ „Това ми изглежда удивително, такова нещо не ще ми се случи, не ще се отрека от любовта си към теб, Брюнхилда“. Дълго го следяла тя и му пожелала приятно пътуване: „Тръгвай, с малко късмет всичко може да се постигне.“

Зигурд пътувал безопастно. Докато не видял яростно животно, то си показало ноктите. Издишало огън и отрова, сега животът му бил в опасност. Зигурд седнал на гръба на Грани, не вярвал, че ще намери пътя; Грани хапал и се мятал, не намирал пътя; Зигурд трябвало да язди до Юкиовия двор. Изчезнало злото животно, той видял Кримхилда, пременена с цветни пандели. Кримхилда стояла навън с много мъже, държейки юздите в двете си ръце. „Зигурд, забави пътуването си, имам красива дъщеря, която желае да се омъжи за теб. Красива е дъщеря ми Гудрун, накъдето и да върви, лилии и рози блестят от страните ѝ.“ Госпожица Гудрун излязла с красива синя рокля, косата ѝ падала на раменете. Кримхилд била, Юкиова дъщеря. „Побързай към избата и смеси вино и медовина. Смеси вино и медовина и добави отварата за забрава.“ Добавила тя цялата отвара. Така тя питието му занесла и го поканила да пият заедно. Дълго пил той от рога. Зигурд изгубил цялата си памет и никой не можел да го излекува.

Гудрун също пила за уважаемите герои; Зигурд решил да се ожени за Гудрун. Кримхилд казал на дъщеря си: „Отиди в покоите си и се приготви за госта си.“ Скоро вдигнали сватбата, Зигурд отишъл до покоите и намерил пътя към Гудрун.

Брюнхилда рекла: „Една сълза ще се стече по бузата ѝ, Гудрун не ще намери наслада в младия воин.“ Било рано сутрин, слънцето тъкмо изгрявало, двамата заедно отивали към водата, хубави били и двете девойки. Било рано сутрин, слънцето се зачервявало сред скалистите планини, хубави били и двете девойки. Брюнхилда и Гудрун; едната била радостна, а другата болна от скръб. Със тревога обременена, Брюнхилда седяла в залата. Ревностният крал Гунар яздил да я посети. Брюнхилда си седяла в залата, с разбито сърце. Гунар влязал с остър меч. „Трудна смърт ще мъчи онзи, който те е наранил.“ Брюнхида седяла на стола и с златен нож си играла, „Не ще се върнеш тук, докато Зигурд е жив.“ „Слушай, могъща любовнице, притесняваш ме много, как ще умре Зигурд, като никой меч не може го нарани?“ „Ще дадеш на Зигурд посолена храна и нищо за пиене, после отиди да ловуваш и не се притеснявай.“

Седяла Брюнхилда в залата, погледнала и видяла прочутия Зигурд, яздейки на първо място. Брюнхилда седяла на златен стол и оставила сълзите да се стичат по ръцете ѝ. Яздели до гората, весели и безгрижни; дали на Зигурд посолена храна и нищо за пиене. Пиели те от рога ѝ, Зигурдовия останал в къщата. Пиели те от рога ѝ, Зигурд копнеел за глътка. Пиели те от рога ѝ, весели и безгрижни; Зигурд слязал от седлото. Зигурд легнал, за да отпие оттам, където имало вода в кладенеца. Гунар държал меча, който срязал Зигурдовия врат. Хогни го намушкал, а Гунар рязал, взели те Зигурдовия живот. Брюнхилда седяла на златен стол и оставила сълзите да се стичат по двете ѝ рамене. Брюнхилда седяла на златен стол и оставила сълзите да се стичат по двете ѝ рамене.