Балада за българката [Balada za bǎlgarkata] lyrics

Майки мои святи и пресвяти

с мигли, натежали от умора,

вий сте ни родили на земята

и от мъката ви станали сме хора.

Вий, невести святи и пресвяти

с устни румени, с коси превити,

с тях сте ни покривали челата

в дни нерадостни, във дни честити.

Българки със самодивско мляко,

с огън меч и обич са калени.

С вярата си пазихте земята

и за вас легенди са родени.

Не ревнувайте мъжете чернооки

от шума на конското копито.

Ще се върнем в дворите широки,

няма вино руйно ненапито.

Няма мъжка кръв у нас спокойна,

само мъртвите покой ги чака.

Във гърди гори балкански огън

и разтапя в нас сърца от злато.

Ех, ти, майко свята и пресвята!

Ех, невесто свилена и мила!

Ех, Българийо най-скъпа на земята,

ти си наша кръв, живот и сила!

Българки със самодивско мляко,

с огън меч и обич са калени.

С вярата си пазихте земята

и за вас легенди са родени.

Не ревнувайте мъжете чернооки

от шума на конското копито.

Ще се върнем в дворите широки,

няма вино руйно ненапито.