Giorni [Bulgarian translation]

Над онзи склон вече се развиделя

и сред дърветата се разнася

познато шумолене.

Спомням си големия хълм,

колко зелена бе лозата,

както и онова токче, което си загубих.

А ти засмян крадеше череши,

устните ни бяха тъй горещи;

двамата просто бяхме едно.

Любов моя,

бях аз…

Никога не съм си мислила,

никого не съм искала,

другиго не съм виждала;

не и като тебе – никого,

повече от тебе – никого,

не е имало другиго, не!

Ти във моите дни

донасяше ухание,

което не мога да възвърна.

А теб те имаше

в онези мои дни

и откакто теб те няма,

не издържам сама.

А теб те имаше

в онези мои дни –

бих ги изживяла отново.

Спомняш ли си?…

Спомням си онази вечер,

когато захвърлихме всякакви задръжки

и никой от двама ни не се спря за миг дори.

Или пък онзи път, когато дъждът ни хвана,

ти си свали якето

и ме притисна силно за себе си през гръб.

Любов моя,

бях аз…

Никога не съм си мислила,

никого не съм искала,

другиго не съм виждала;

не и като тебе – никого,

повече от тебе – никого,

не е имало другиго, не!

Ти във моите дни

донасяше ухание,

което не мога да възвърна.

А теб те имаше

в онези мои дни

и откакто теб те няма,

не издържам сама.

А теб те имаше

в онези мои дни –

бих ги изживяла отново,

но не мога да те намеря.

Никого, никого, никого, никого…

Не е имало никого, не!…

Над онзи склон вече се развиделя

и сред дърветата се разнася

познато шумолене…

Любов моя,

бях аз…

Никога не съм мислила…

Не!…