Tornado Of Souls [Bulgarian translation]

Това утро аз проведох разговор по телефона,

Разговорът, който привършва всичко,

След като затворих, желаех да проплача,

Но по дяволите, този кладенец е вече на присъхване.

Не за паричие, нито за слава,

Не за могъщество, а само да се спрат тези игрички...

Но сега аз се намирам в безопасност в разгара на вихъра,

Не мога да преобразя лъжите, които остават хиляда дни да си отидат.

Вече няма да живея запрещен отвътре,

По нейния начин, аз със сигурност ще се спомина,

В разгара на вихърът, който ме издухва надалеч.

Ще израстнеш и ще намразиш името ми,

Ще ме мразиш, колкото и сега,

Няма да ти трябва твоят дъх,

Защото скоро ще настъпи твоята смърт.

Не от годините, не от използването,

Не от сълзите, а единствено самозлоупотреба.

Кои сте вие да ми нареждате, какво да казвам...да бъда...да правя,

'Щото това голямо нищо ще бъде за мен,

Земя на възможността,

Златната възможност за мен,

Бъдещото ми грее,

Сега мисля, че видях светлината.

Не мога да изрека това, което си мисля

Не мога да правя това, което наистина чувствам

В това мое си легло,

Където аз спя, където чувствам от сърце,

Предупреждавам те за съдбата,

Която е доказана твърде късно,

Твоята езикозаплетателна перверзия,

Напий се с това проклятие,

А сега ще напълня твоята глава

И ще те затъркалям наново.

Аз натравям твоя разум,

Аз те натрапвам в леглото,

Ще почувстваш върховете на моите пръсти,

Ти няма да забравиш моите устни,

Ще почувстваш моят дъх от лед,

Наричат го целувката на смъртта.