Тя блести
В свят на грозота
Тя е от значение в свят без смисъл
Крехка
Не забелязва красотата си
Опитва се да избяга
Понякога
Изглежда сякаш нищо не заслужава да се запази
Не мога да гледам как просто изчезва
Няма да допусна да се сринеш
Тя чете съзнанието на всички минувачи
С надеждата някой да съзре
Ако можех, щях да се поправя
Ала е твърде късно за мен
Няма да допусна да се сринеш
Ще намерим съвършеното място, където можем да бягаме и да се крием
Ще построя стена и ще ги задържим отвърд
Ала те ще чакат
И надничат
Трябва да свърша това
И аз бях същия
Преди всичко друго
Аз бях като теб