Set Fire to the Rain [Bulgarian translation]

Аз допуснах то да падне – моето сърце

И докато падаше, ти се появи и каза, че то ти принадлежи.

Беше тъмно и с мен бе свършено,

Докато ти не целуна устните ми и ме спаси.

Моите ръце – те са силни,

Но коленете ми бяха твърде слаби

За да се задържа в ръцете ти,

Без да се строполя в краката ти.

Но има една черта в теб,

За която не предполагах, не предполагах.

Всички неща които казваше

Никога, никога не бяха искрени

И в игрите, които играеше

Ти винаги би спечелил, винаги би спечелил.

Но аз запалих дъжда,

Гледах го как се излива, докато докосвах лицето ти.

И така, той гореше, докато аз плачех,

Защото го чувах да вика твоето име, твоето име.

Когато лежа до теб,

Бих могла да остана така,

Затворила очи

И да чувствам, че си там, завинаги.

Ти и аз заедно,

Няма нищо по-хубаво от това.

Защото има една черта в теб,

За която не предполагах, не предполагах.

Всички неща които казваше

Никога, никога не бяха искрени

И в игрите, които играеше

Ти винаги би спечелил, винаги би спечелил.

Но аз запалих дъжда,

Гледах го как се излива, докато докосвах лицето ти.

И така, той гореше, докато аз плачех,

Защото го чувах да вика твоето име, твоето име.

Аз запалих дъжда

И хвърлих двама ни в пламъците.

И така, сякаш нещо умря,

Защото знаех, че това беше последния път, последния път.

Понякога се събуждам до вратата.

Това сърце, което ти плени, може би все още те чака.

Дори сега, когато всичко между нас приключи

Не мога да спра да те търся.

Аз запалих дъжда,

Гледах го как се излива, докато докосвах лицето ти.

И така, той гореше, докато аз плачех,

Защото го чувах да вика твоето име, твоето име.

Аз запалих дъжда

И хвърлих двама ни в пламъците.

И така, сякаш нещо умря,

Защото знаех, че това беше последния път, последния път.

Нека гори!