Sır [Efsane kadın] [Bulgarian translation]

Една изгоряла къща

и там в нея има жена…

Тя е все още благородна, все още тайнствена.

Пролетта е по нейната кожа ,

катраненочерна e любовта ѝ, жаравата все още гори.

Прекрасна жено, кой бе твоят любим?

Питаха те, но ти никога не разказа.

Прекрасна жено, кой бе твоят любим?

Питаха те, но ти мълча, никога не разказа.

В ненавременните години,

сякаш върху устните на роза написа своето име.

Дори да се потушат огньовете,

ще се разпали пак пожара от пепелта, летяща наоколо.

Прекрасна жено, кой бе твоят любим?

Питаха те, но ти никога не разказа.

Прекрасна жено, кой бе твоят любим?

Питаха те, но ти си мълча, никога не разказа.

Една изгоряла къща...