Разкаяние [Razkayanie] lyrics

Знам, не е късно да съдим,

макар че се спуска коварна мъгла.

Знам, не е късно да бъдем

каквито желаем със златни крила.

Колко много думи смутени

копнеят да върнат любовния ден!

Колко много думи студени

терзаят душата, витаят над мен!

(×2):

Искам само пак да помълчим,

за да слезе слънце във очите.

Можем всичко ний да променим,

искрени да бъдем, да спасим душите.

Знам, не е късно да съдим –

мигът дори може да ни утеши.

Пак е възможно да бъдем

каквито желаем със чисти души.

Нека пазим ласка последна,

когато внезапно разкаяни спрем.

Нека нежно пак да погледнем

в мъглата, която раздяла зове.

(×2):

Искам само пак да помълчим,

за да слезе слънце във очите.

Можем всичко ний да променим,

искрени да бъдем, да спасим душите.